Част от родителите идват за консултация, защото се съмняват дали интелектуалното ниво на детето им е достатъчно; други направо изразяват убеждението си, че “той/тя изостава в развитието си”. Логопедичната диагностика е индивидуална за всеки конкретен случай, но най-често не е нито едното, нито другото.
В огромното мнозинство от случаите,
функционалната неграмотност е късното следствие от пропуснато овладяване на устния и на писмения език на много нива, в няколко области, за много дълъг период, в няколко последователни етапа от развитието .
Тя се проявява като езиково нарушение, на развитието на писмения език, което
– започва да се забелязва от родителите и учителите най-често в края на началната и началото на средната училищна степен – в ІV – V клас,
– но има прояви още в началното училище, включително и при устния език, а
– започва да се развива в предучилищна възраст.
Овладяването на писмената система, започва в етапа на ограмотяването с научаването на буквите и на сливането им в по-големи вериги – думите и изреченията – по време на четене и на писане. Това са повърхностните нива на езиковото кодиране и декодиране при писмения език. В училищното обучение видимата форма на този вид езикова преработка е
– техниката на четене;
– преписването на дума, изречение или текст; и
– писането им под диктовка.
Овладяването на писмената система на езика започва, но не завършва с научаването на четенето и на писането под диктовка. Езикът е йерархична система с много нива, и за да се разбере прочетеното, е нужно декодиране в дълбочина, което включва семантични, морфологични и синтактични знания. Когато тяхното овладяване е било пропускано дълго време, се губи връзката между отделните компоненти. Тогава се наблюдава непреодолима трудност или невъзможност за преработка на писмена езикова информация – функционална неграмотност . Тя се разпознава изключително лесно – ученикът просто не може да разбере урока, или друг текст, нито да го разкаже или да отговори на въпроси по текста.
Функционалната неграмотност е недостатъчност на езиковото разбиране на текст с различна дължина – литературен, исторически, природонаучен, математически.
Езиковото разбиране зависи от нивото на развитие
– на семантичната система (състоянието на речника),
– на граматиката – на морфологията и на синтаксиса и
– на структурата на текста.
Колкото по-късно се открие функционалната неграмотност, толкова повече пропуски има ученикът във всички предмети, зависещи от четенето и от оперирането с езикова информация, включително и по математика, заради неразбиране на математическия език. Толкова по-сложно и комплексно е състоянието му, затова се нуждае не само от езикова терапия, но и от специално педагогическо обучение, за да навакса по отделните предмети.
Какво могат да направят родителите?
· Да не се заблуждават, че детето може, но просто няма желание или го мързи да учи.
Количественото увеличаване на ученето или на времето за учене, не могат да доведат докачествени промени в езиковата система на ученика.
· Да намерят логопед с достатъчно висока квалификация, който провежда истинска езикова терапия, а не “дава частни уроци по български език” за изоставащи ученици.
Функционалната неграмотност е напълно преодолима, но след продължителна езикова терапия, истинска езикова терапия, а не индивидуално обучение и частни уроци по български или “по разказвателните предмети”, дори и от логопед.
Езиковата терапия се отличава с няколко задължителни характеристики:
– работи с индивидуалната езикова система на детето и
– с проявите на езиковата му недостатъчност,
– не повтаря и не упражнява уроците от училище,
– нито се провежда по учебниците по български език,
– а третира езиковите процеси и функции на конкретното дете, независимо от възрастта му.