Комуникативни нарушения – най-общото понятие, което обхваща всички нарушения на вербалната комуникация (говорни, на устния и на писмения език) и на екстравербалната (неезиковата) комуникация, защото се приема, че всяко нарушение на говора или на езика влияе отрицателно и предизвиква нарушаване на общия процес на комуникацията, т.е. предизвиква комуникативно нарушение.
Езиково нарушение е нарушеното разбиране и формулиране на изречения в разговор при общуване (на устния език)и нарушеното разбиране и продуциране на думи, изречения и текст при четене и при писане (на писмения език). Нарушеното овладяване на родния език е езиково нарушение на развитието.Травма, заболяване на мозъчното кръвообращение (инсулт) или мозъчен тумор също могат да предизвикат нарушаване на преработката на езикова информация от човек на всякаква възраст и тогава езиковото нарушение е придобито.
При нарушено овладяване на родния език от децата могат да се наблюдават комбинации от следните прояви: беден речник, трудно намиране на думи, неправилна употреба на думите, неправилно граматично оформяне на думите и на изречението, пропускане на думи в изречението, промяна на словореда на изречението, неправилно подреждане на звуковете и на сричките в думите, разместване на срички и звукове в думата, като при всички случаи изговарянето на звуковата форма на думите е нарушено и може да е трудно разбираемо или напълно неразбираемо. Децата с нарушено езиково разбиране могат да правят впечатление на разсеяни и родителите им отначало може да смятат, че не внимават или даже, че не чуват това, което им се говори.
Овладяването на писмения език – четенето и писането, изисква достигане на определено ниво на овладяност на устния език, затова децата с нарушено развитие на устния език от предучилищна възраст, неизбежно имат нарушение и на писмения език. С отделни названияза четенето /дислексия/ и за писането /дисграфия/ според по-старото означение. През 90-те години започна да се използва западноевропейският термин дислексия на развитието, с който се обозначава синдром на нарушено овладяване едновременно на четенето и на писането, а през последните няколко години се използва и буквалния превод на английски термин специфичнонарушение на способността за учене (specific learning dysability).
Говорно нарушение е нарушеното изговаряне на звуковете на езика, на двигателното им изпълнение от органите на говорния механизъм. Говорните нарушения са непълни, частични,когато се уврежда само един от компонентите на говорния процес – артикулацията – изговарянето на съгласните звукове и тогава е налице артикулационнонарушение, при това на отделни звукове, един или няколко, или на всички съгласни. Когато е нарушено гласообразуването (фонацията) се наблюдава фонационно (гласово) нарушение. При общо нарушаване на целия говорен процес, едновременно на всички компоненти на говора – артикулацията, фонацията, говорното дишане и прозодиката – вследствие действието на един и същ причинител, нарушението е общоговорно. Общоговорните нарушения също могат да бъдат придобити при възрастни и по-големи деца, и на развитието, т.е. нарушение на говорното развитие. Неправилно изговаряне на всички звукове (с различна степен на нарушеност според двигателната сложност и трудност на звука), намалена разбираемост на говора, промени в силата, височината и/или тембъра на гласа, промени в темпа и плавността на говорния поток (прозодиката), включително прекъсвания на говорния поток, както при заекване, (но не само при заекване), са част от проявите на говорните нарушения, отделно или в различни комбинации от изброените.