Giving your child the best start in life

  • First Floor, 10A Chandos Street London New Town W1G 9LE

Get In Touch

Полезно

Тpyднo oбщyвaнe (пpи дeцa и пpи възpacтни)

 Най-общо причините се разделят на две големи групи –

  • повлияни от заболявания на нервната система и
  • вследствие психични травми, разстройства и състояния

както при децата, така и при възрастните.

 

При децата

В част от случаите, когато едно дете на 2 или на 3 години не знае достатъчно думи и не може да ги свърже в изречения, то общува трудно и не, както останалите деца на неговата възраст с хората от обкръжението си. Понякога това е и разбирането на родителите на израза трудно общуване на детето.

Този вид трудности в общуването са следствие от недостатъчно владеене на елементите и правилата на езика. Те представляват специфично (частично) езиково нарушение на развитието, което се разделя на подвидове според преобладаващата лингвистична симптоматика в езиковата продукция на детето: граматично специфично езиково нарушение, фонологично нарушение на развитието, негенерализирано прагматично нарушение на развитието.

Трудното общуване в тези случаи е следствие от недостатъчното владеене на езика, затова и най-общият термин за нарушенията на езика и на говора е комуникативни нарушения.

С трудно общуване логопедите и психолозитеозначават друг вид нарушения на общуването при децата:

– което е една от проявите на емоционално разстройство,

– при поведенческо нарушение, или

– генерализирано разстройство на общуването (от аутичния спектър).

 Аутични прояви в поведението, генерализирано нарушение на развитието, генерализирано разстройство на развитието – и трите термина назовават много сходни или дори едно и също състояние на различно поведение и развитие при децата.

 Все по-често се среща като диагностично название за деца с относително лека степен на нарушение на развитието, включваща нарушено езиково  развитие, включително изобщо неговорещи в комбинация с емоционални и поведенчески прояви.

 

 Какво да направят родителите?

Независимо за кой вид нарушено или затруднено общуване става въпрос при конкретното дете, то се нуждае от логопедично въздействие. Традиционните “корекционни методики” са изцяло неприложими при подобни нарушения на комуникацията. Логопедът трябва да е специализирал в областта на генерализираните и емоционално-поведенческите нарушения при децата, за да познава особеностите на общуването при тези състояния и да владее терапията за тях.

Важно за ориентацията на родителя, е той да е информиран, че логопедичната терапия не е специална педагогика. Т.е. това, че “специален педагог занимава детето в детската градина или в училище” не означава, че той извършва логопедична терапия.

Логопедичната терапия обхваща езиковата система, говора и общуването на детето или на възрастния. Тя НЕ е педагогика, нито специална, нито предучилищна, нито начална. Най-общият принцип еколкото повече се различават общуването, говоренето, езиковата система на детето от обичайното за възрастта, толкова по-специализирано, специфично и различно е терапевтичното въздействие от педагогиката.

 

При възрастните

Внезапно или за сравнително кратък срок, общуването при възрастните става трудно обикновено след прекаран инсулт, който е бил достатъчно лек, за да не му е обърнато внимание.

Проявите в тези случаи могат да бъдат

  • промени в настроенията, в емоционалното състояние, в комуникативното поведение на човека – станал е по-мълчалив или по-агресивен, включително вербално (саркастичен напр.),
  • по-бавно и/или по-трудно говорене,
  • използване на грешни думи,
  • неправилно изговаряне на някои думи,
  • трудно намиране на думи, когато говори.

 

Болният може да изглежда неуверен, несигурен, объркан, потиснат.

 

След преживяна психотравма, общуването също може да се промени, да се затрудни или да се ограничи.

При депресии и депресивни състояния, общуването се различава от обичайното.

Във всеки от изброените случаи, е най-добре да се потърси професионална консултация от специалист. Обикновено лекарят е първият специалист, с когото се среща пациентът, а по-късната терапия, която цели дългосрочна рехабилитация и възстановяване, е

– логопедична, особено след инсулти, мозъчни травми, операция на мозъчни тумори и/или

– психотерапия.

 

Leave A Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *