Работно време: Лозенец | Цариградски | Пловдив

Пoвтapянe нa звyĸoвe или дyми пpи гoвopeнe, зaeĸвaнe

Повтарянето на звукове или на думи при говорене се наблюдава, както при говорни нарушения, едно от които e заекване, така и при нормален говор, особено при малките деца в началото на езиковото и на говорното им развитие.

Основната комуникативна единица в общуването чрез устния език е изречението (неговата повърхностна форма – изказването, за да сме прецизни). Опростено представено, изговарянето на изречения от говорещия по време на общуване включва най-общо две части – лингвистична наезиковото кодиране и двигателна, която е говорът, на двигателното изпълнение на звуковата верига на изречението.

Двигателното изпълнение на синтактично организирана верига от звукове със семантично значение обаче, е процес със сложна йерархия с много нива на регулация, който включва не само

  • движенията на говорните органи в      устната кухина, но и контрол
  • върху дишането – насочването на      издишната струя, силата на налягането на въздуха, мястото на прекъсване за      ново вдишване, разпределянето на количеството изтичащ въздух, за да стигне      той до края на изречението;
  • върху височината, силата и резонанса на      гласа,
  • върху общото оформяне на цялата верига      на изказването – скоростта, непрекъснатостта и плавността на изговарянето;

и съвсем не на последно място

  • на емоциите, чувствата и нагласите,      които говорещият предава при говорене.

Възрастните и по-големите деца са автоматизирали напълно този процес, затова при тях скоростта на протичането му може да е много голяма.

При малките деца в началото на езиковото и на говорното им развитие обаче, съвсем не е така – те говорят с по-къси изречения (с по-малък брой думи в него), с по-просто семантично значение и синтактична структура, много по-бавно и най-вече с много повече прекъсвания на веригата. По-рядко или по-често те спират:

- за да намерят точната дума в паметта си, или

- за да се поправят; повтарят:

- а да оформят граматично думите си, или

- за да изговорят трудно натрупване на повече съгласни звукове на едно място, дори

- за да вдишат не на място, защото им е свършил въздухът.

В някои случаи, възрастните не осъзнават спецификата на детството. Други просто не са чувствителни към трудностите на малкото дете, защото са претоварени от собствени проблеми или неприятности.

Когато малкото дете изнервя възрастните

- с бавното темпо на движенията си или обратно

- с непрекъснатата си двигателна активност,

- с трудния контрол върху поведението му,

- когато родителят не е информиран или предварително подготвен за особеностите, ангажиментите и натоварванията на родителството, или

- когато е претоварен и преуморен от грижите за повече деца, или

- защото е с такъв характер и е свръхкритичен и взискателен по природа, осъзнато или неосъзнато, нетърпелив, тревожен,

родителят започва да прави забележки и да наблюдава непрекъснато говоренето на детето си.

Така съвсем сигурно този родител поставя основата на заекване.

Заекването не се проявява само с повтаряне на звукове и думи. То е нарушение на нормалната плавност на говора, при което са описани

първични симптоми – блокирания на изговарянето, паузи с мълчание, повтаряне на звукове и срички, удължаване на звукове, вмъквания на звукове, прекъснати думи, многословие и заобикалки, за да се избегне трудна дума, видимо голямо напрежение при изговаряне; и

вторични прояви като следствие от първичните, които се появяват по време на заекването – емоционални реакции, опити да се предотврати заекването (преди да започне да говори) или да бъде спряно (след като вече е започнало), съпътстващи движения на части от лицето или от тялото.

При някои възрастни заекващи могат да се видят цели ритуали от подобни реакции и действия.

 

Какво да направят родителите?

Да намерят квалифициран и опитен логопед и да се консултират с него възможно най-скоро след появата на промени в говора на детето.

Съвременните терапевтични програми за децата в ранна (до 3 години) и в предучилищна възраст (3-6 години) включват проучване и промяна на общуването в семейството и ролята на семейството в поддържането на трудностите при говорене на заекващото дете. В терапията участват не само детето, но и родителите, и останалите деца. Част от терапията на заекването на детето включва промяна на родителските навици и умения за общуване.

Пряката терапия при заекване в логопедичен център Антоанета Георгиева е съсредоточена върху особеностите на говора на пациента, развитие на езиковата система на деца, при които се налага, формиране на комуникативни и на социални умения.

Логопедичната интервенция в центъра не включва психоанализа или психотерапия на пациента или на близките му.

Как да ни намерите?