Неразбираемият говор на едно дете на 3 и след 3-годишна възраст, може да бъде проява на различни говорни нарушения:
– дизартрия (при детска церебрална парализа),
– ринолалия (при вродена цепка на устната или небцето),
– други говорни или
– езикови нарушения.
Причините или проявите при неразбираемо говорене могат да бъдат различни. Общото при всички случаи, е, че става въпрос за нарушено развитие – говорното или езиковото, най-често и двете.
Когато няма видими прояви на увреждане, но детето въпреки това говори неразбираемо е налице:
- Говорна апраксия на развитието, при която е нарушено двигателното програмиране на веригата от говорни движения, или
- Специфично фонологично нарушение, при което има недостатъчност на езиковото кодиране и последователното подреждане на звуковете според фонологичните правила на съответния език.
Говорната апраксия е нарушение на говорното развитие, при което се засяга формирането на всички компоненти на говора. Другите термини, с които се назовава са вербална апраксия на развитието и вербална диспраксия.
Специфичното фонологично нарушение е нарушение на езиковото развитие, при което най-силно са изразени проявите във фонологичната система на детето, но те не са единствените. Развитието на всички други езикови области също се засяга.
Повечето деца започват да изговарят по една дума или част от нея. Следват комбинации от две думи, които приемаме за двусловни изречения, като постепенно броят на думите и дължината на изречението се увеличават.
Част от децата, около 10% от цялата популация, не следват този път на езиково развитие. Те започват да говорят значително по-късно от връстниците си. Не проговарят с единични думи, а с вериги от звукове с дължината на изречение, интонационно оформени като изречение, които са почти напълно неразбираеми, защото в тях не могат да се отделят звуковите форми на думите на възрастните. Ако децата говорят много и лесно, без видими двигателни трудности, обикновено е налице специфично фонологично нарушение на развитието.
Разбира се, причината при всеки конкретен случай се установява при индивидуална логопедична диагностика. Логопедът изследва и анализира, както говора на детето (двигателното изпълнение на звуковете), така и цялата му езикова система, всички езикови области – езиковото кодираневъв фонологията, морфологията, семантиката, синтаксиса и прагматиката.
При говорна апраксия, също има късно проговаряне и неразбираемо говорене, което се съпровожда от двигателни трудности, както в говора, така и в други области – на общата моторика, на ръцете, на краката, както и от обща непохватност. Липсва голямото количество бърборене на детето, както и лекотата на изговарянето.
При неразбираемо говорене на децата е нарушено изговарянето на всички звукове – и на всички съгласни, и на гласните – в различна степен според трудността на различните звукове.
Двете нарушения имат много сходни прояви, а разграничаването им при диагностика е трудно и сложно.
Говорната апраксия почти винаги се съпътства и от нарушение на езиковото развитие, което значително усложнява ситуацията, както за детето, така и за логопеда.
Какво да направят родителите?
Състоянието на децата не се повлиява от традиционните “корекционни методики”, затова се налага прилагането на съвременни терапии, създадени специално за тези нови видове патология. Новите терапии обаче, се създават за някой от световните езици и механичното им пренасяне за българския не дава резултати.
Логопедичната терапия не само се провежда на родния език на пациента, но и неговата индивидуална терапевтична програма трябва да е за същия език, а не преписана от създадена за руски или за английски.
Създаването на диагностичен инструментариум и терапевтични практики за българския език е същността на научната и изследователската работа на ръководителката на логопедичния център Антоанета Георгиева през цялата й професионална дейност.