Неправилното изговаряне на звукове е сред най-често разпознаваните говорни нарушения. Старото название е дислалия. Може да се срещне като нарушение на артикулацията или специфично артикулационно нарушение на развитието.
Възможно е да се изговарят неправилно един или повече звукове, които в нормалното развитие се появяват късно, защото са най-трудни двигателно и перцептивно (при възприемане). За българския език това са Л, Р, Ш, Ж, Ч, С, З, Ц, К, Г.
Когато е нарушено изговарянето само на един звук, той обикновено е Л – най-трудният и двигателно, и лингвистично български звук. Най-честата форма на неправилно изговаряне на звук Л е с движение напред на устните като за У и изтеглянето им назад за Ъ – така се изговаря и се чува звукосъчетанието УЪ вместо звукът Л. Това променя акустичната характеристика на звука, защото е много променена и посоката на изтичане на въздуха по време на изговарянето.
Много често се съпътства от неправилно изговаряне на Р, тъй като и за двата звука, се изисква силна предна част на езика, а движенията за изпълнението им са достатъчно трудни и сложни.
Сред децата често се среща неправилно изговаряне на няколко звука едновременно в различни комбинации в зависимост от причината.
За българския език това са групите на:
– съскавите звукове С и З, които са проходни и техните африкати (преградно-проходни) – Ц(съставен от елементите на Т и С) и ДЗ (от преградата на Д и прохода на З);
– шушкавите Ш и Ж и техните африкати Ч (от Т и Ш) и ДЖ;
Двата звука – ДЗ и ДЖ имат същата артикулация като беззвучните им корелати от двойката – Ц и Ч,но се срещат толкова рядко в думи, че дори нямат собствени букви, а се пишат с буквите на елементите, от които са съставени.
– по-рядко се среща нарушеното изговаряне на К и Г, които най-често звучат като Т и Д.
Неправилното изговаряне на един или повече звукове се проявява като
- пропускане на звука,
- замяната му с друг звук или
- изопачаването му.
При пропускане на звука вместо Риба например, детето казва иба.
При замяна трудният звук се заменя с друг по-лесен, нормално изговарян звук Риба – Либа, Коте –Тоте, Лампа – Йампа.
Изопачаването на звука означава изговаряне, което не съществува нормативно в езика – например за звук Р вибрира мекото небце или мъжецът (увулата), вместо върхът на езика
– или С, З и Ц се изговарят с езика между зъбите, вместо зад тях.
Понякога при Ш, Ж и Ч също се наблюдава междузъбна артикулация.
К и Г се появяват по-рано в говорното развитие и имат по-лесна артикулация, затова и почти никога не са единствените с нарушено изговаряне, които има детето. Замяната им с Т и Д се среща и в нормалното говорно развитие в по-ранна възраст, но ако детето не ги изговаря правилно на 4 годишна възраст, е нужно да бъде изследвано от логопед, защото те са видимата част на друго общо нарушение на говорното или на езиковото развитие.
Кога трябва да започне логопедичната терапия?
Пет години са идеалната възраст за начало на терапията, защото детето вече е постигнало емоционално-поведенческа зрялост и може да задържа волево вниманието и поведението си достатъчно дълго време.
Работата с децата на тази възраст обикновено протича в игрова форма.