Работно време: Лозенец | Цариградски | Пловдив

За родителите

През последните години все повече родители вярват, че съвременните деца проговарят по-късно, а професионалистите – лекари, псохолози, логопеди, срещат все повече подобни случаи. Какво се случва?

1. Говорният апарат придобива физиологична зрялост, когато детето може да дъвче и да гълта твърда храна. Все повече деца ядат пасирана храна до все по-късна възраст. 2. Съвременните деца носят памперс до много по-късна възраст, отколкото техните родители. Докато не се е научило да се справя с хигиената си в тоалетна, детето остава на ниво бебешко функциониране, а бебетата нямат нужда да говорят, те общуват по друг начин със света.

3. Огромното количество химикали в храната, дори и за деца – дехидрираните трансмазнини са в обезмасленото (от естествени мазнини) мляко, в сиренето, сладоледа, шоколада и техните производни. Огромният брой Е-та, (не само в колбасите, соковете и безалкохолните), които влизат в обмяната на веществата на детския организъм и променят биохимията на мозъчната дейност. 4. Дългото, часове наред гледане на детски телевизионни канали на чужд език. Последиците са поне няколко:

  • Пристрастяването към екрана;

  • Липса на опит от общуване в естествена среда с живи хора;

  • Детето свиква да бъде пасивен наблюдател на забавления, вместо да се учи активно да се занимава само, да играе, да изследва света и да му е интересно;

  • Докато гледа и слуша някой друг да говори от екрана, детето няма нужда да проговори.

5. Вече дори се описва цялостното поведение на децата със синдрома на дигиталния екран: проговарящи най-често на английски език, повтарящи едни и същи действия или кратки дейности, хранени от родителите с таблета пред тях, тревожни, като наркоман в абстиненция, ако им откажат телефона или телевизия, говорещи много малко, или смесено на два езика („мамо, look“, вместо „мамо, виж“ или „mommy, look“), недиалогични – отговарящи с наизустена реплика от реклама или филмче, без да ги интересува съответства ли на въпроса; с трудно контролируеми емоции и поведение.

Най-тревожното в случая, е, че родителите не осъзнават вредата върху детето, а питат: „Ами, ние и първото си дете сме гледали по този начин, а пък нищо му няма!“

Как да ни намерите?