Все повече 3, 4 и дори 2 годишни деца играят с телефона на родител, когато са навън или ги хранят загледани в таблета пред тях в ресторанта на хотела. И все повече специалисти предупреждават за последствията от ранното и продължително гледане в електронния екран. Те говорят за синдром на дигиталния екран, за зависимост от електронния екран, за хормонална (допаминова) зависимост при все по-малки деца. Всички са единодушни обаче, ранното започване с електронните устройства забавя езиковото развитие на децата, а с порастването им се забелязват и част от симптомите на аутичното поведение, което дава повод на някои лекари, логопеди или психолози много лесно и прибързано да поставят сериозната диагноза „аутизъм“.
Всички публикации са с данни от английски говорещите деца. А какво се случва с българските, които гледайки филмчета и клипчета не слушат родния си език, на който говорят възрастните около тях, а часове наред чуват различни чужди езици ? Най-общо тяхното езиково и комуникативно развитие няма нищо общо с това на родителите им. Защото при тях няма един активен език, както е обичайно – езикът в реалния свят не е езикът от дигиталния им свят, но те не са и обичайните двуезични деца с родители с различни езици. Освен това загледани от 6-7 месечни бебета за екрана, пристрастените не овладяват опита от първата година за опознаване на околната среда и не могат да разберат значението на комуникативната ситуация. За съжаление, тази ситуация се познава само от водещите учени в света, а практикуващите специалисти дори не се сещат да разпитат родителите за ситуацията и поставят често сериозна и обезпокоително звучаща диагноза. Очевидното може да установи само опитният високо квалифициран логопед, който познава задълбочено езиковото развитие и терапията на нарушенията му. Той е в състояние да постави правилната диагноза и да извади детето от това състояние. Само с активната подкрепа на родителите. Без тях това е невъзможно.