основните характеристики на нормалния глас и
разликите между тях и типичните признаци на нарушенията.
В логопедията гласообразуването се нарича говорна фонация, а гласовите нарушения –фонационни нарушения.
Гласът на човека е озвучаването на струята въздух, която той издиша при говорене по време на общуване.
Най-напред се задвижват гласните връзки при преминаването на издишвания въздух през ларинкса. Така се образува основният тон на гласа.
Следва резонирането на въздуха в резонаторните кухини на черепа (основните са гърлената, устната и носната), където гласът се усилва и се оформя окончателно чрез процес, нареченмодулация.
Модулацията е смесването на основния тон и на обертоновете, получени при отблъскването на въздуха от стените на резонаторните кухини.
Честотата на звука, се възприема при чуване като височина на гласа. Според нея, при мъжете ниският глас е бас, средно високият – баритон, а високият – тенор. При жените и децата гласът е нисък – алт и висок – сопрано.
Интензитетът на звука се възприема от чуващия като сила на гласа.
Тембърът е обобщеното название на индивидуалните особености на гласа, получен след смесването на основния тон с обертоновете по време на резонирането.
Някои автори определят тембъра като емоционалната оцветеност на гласа или като качеството на гласа. Всъщност, точно чрез гласа по време на общуване, говорещият изразява емоциите, чувствата и отношението си към обектите и случките, за които говори, към хората, на които говори или неучастващи в разговора, към минали или бъдещи преживявания. Затова и всяко емоционално състояние моментно или продължително, проличава в гласа на човека и в темпа и ритъма му на говорене.
За гласово нарушение може да се говори, когато са налице едно или повече от следните изменения на:
· Височината на гласа – прекалено висока или прекалено ниска за човек на съответната възраст, размери на тялото и пол – фалцет при мъжете, писклив глас при жените; или дрезгавост, хрипливост;
· Силата на гласа – прекалено слаб и тих глас, който трудно се чува или прекалено силен глас, режещ слуха; както и патологична уморяемост, при която гласът започва с нормална или почти нормална сила, но много скоро затихва или се превръща в шепот – фонастения;
· Тембъра на гласа –хиперназалност (засилена, прекалена носовост), хипоназалност(недостатъчна носовост, приглушеност, гъгнивост), предизвикани от дисбаланс между резонанса в устната и в носната кухина.
Дрезгавината на гласа е сред най-често срещаните промени на човешкия глас във всички възрасти.
Може да бъде следствие от преумора при продължително говорене, или от неправилна употреба на гласа при пеене, викане или говорене с прекалено силен глас.
В част от случаите е следствие от неврологично заболяване – пареза (частична парализа), или е един от първите симптоми на рак на ларинкса.
Във всеки случай на честа или хронична дрезгавина на гласа, се налага преглед при отоларинголог (уши-нос-гърло). Когато дрезгавината на гласа е следствие от неправилната му употреба, се налага логопедична намеса за създаване на правилни навици на говорене.
При професионално използване на гласа, е абсолютно задължително спазването на гласова хигиена, която включва техники за контрол и регулиране на говорното дишане, на гласовата атака (началото, започването на гласообразуването), на височината, силата и издръжливостта на гласа, както и правилен режим на говорене. Задимените, прашни помещения, химикалите и другите замърсители на въздуха влияят отрицателно на гласовия апарат и на качеството на гласа.